Смърчът е доста труден за отглеждане в стил бонсай, тъй като е необходимо постоянно да се извършва много дребна работа по грижите и формирането. Придаването на форма на ствола на смърч е доста лесно поради неговата гъвкавост.
Някои видове норвежки смърч (Picea abies) – „Nidiformis“, „Pumila glass“ и син смърч (Picea glauca) – „Conica“ се използват като бонсай.
Почва:
Смърчът понася почва, бедна на хранителни вещества. Използвайте съотношение глинеста почва към торф.
Осветление:
Светлолюбиво растение. Отглежда се на открито през цялата година.
Температура:
Расте при външни температури, но трябва да бъде защитено от екстремни студове през зимата.
Поливане:
През пролетта и лятото поливайте смърча редовно, през зимата не позволявайте почвата да изсъхне.
Подхранване:
Подхранвайте смърча през целия период на активен растеж, от ранна пролет до есен.
Формация:
За разлика от други иглолистни дървета, смърчът се прищипва, когато младите издънки пораснат малко. Старите клони се отрязват през януари и февруари, през този период отделянето на смола е минимално. Когато прилагате тел, уверете се, че тя не врасва в кората.
Закупуване на растение:
Можете да вземете младо растение от дивата природа, но вкореняването се случва много рядко, така че купувайте смърч в разсадници или специализирани магазини.
Вредители и болести:
Смърчът е податлив на всички болести по иглолистните растения. В случай на пожълтяване на игличките е възможно да е засегнат смърчово-еловият хермес. Вредителите обикновено се намират от долната страна на игличките и приличат на памучна вата, за да ги унищожите, третирайте смърча с разтвор на антио или рогор.
Колоидна сяра или бордолезова смес се използва за третиране на клони от ръжда (пожълтяване на игличките, оранжеви петна, подуване по клоните). Ако болестта не отшуми, препоръчително е да се отрежат засегнатите клони или, в краен случай, да се изкорени растението, за да се спре разпространението на болестта.
